Сезоните на Сатурн

Тези две изображения на Сатурн, заснети през 2023 и 2025 година, нагледно илюстрират интересен астрономически феномен, наблюдаван от Земята – смяната на ъгъла на видимост към пръстените на планетата.
​Научното обяснение
​С течение на времето, Сатурн обикаля около Слънцето, като същевременно остава наклонен спрямо своята орбитална равнина. Подобно на Земята, която има сезони, Сатурн също преживява сезонни промени. На всеки приблизително 15 години, пръстените на планетата стават почти невидими, когато гледани от Земята. Това се случва по време на сатурновото равноденствие, когато земната орбита се изравнява с равнината на пръстените на Сатурн.
​На първото изображение (2023 г.) ясно се вижда, че пръстените са отворени и добре осветени, тъй като гледаме към тях под определен ъгъл. На второто изображение (2025 г.) пръстените изглеждат значително по-тънки и почти изчезват, защото се доближаваме до момента на равноденствието. В този период, дори най-широките пръстени изглеждат като тънка линия, която пресича планетата.
​Този естествен цикъл ни дава възможност да наблюдаваме планетата от различни перспективи, показвайки, че дори в далечния Космос, всичко е в постоянно движение и промяна.
astronomis.space
https://www.astronomis.space/

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Морето на Кризите (Mare Crisium) — самотното лунно езеро

Изображение
Разположено в източната част на видимата страна на Луната, Морето на Кризите е едно от най-изолираните и загадъчни лунни „морета“. С диаметър около 555 км, то представлява голям ударен басейн, изпълнен със застинала базалтова лава. Заобиколено от високи хребети и без връзка с другите лунни морета. Името му идва от латински и означава „Море на кризите“ — едно от онези поетични, но мрачни названия, дадени от ранните астрономи, вдъхновени от променливия облик на Луната. Въпреки това, днес знаем, че „моретата“ не са водни, а древни вулканични равнини, свидетелства за бурното геологично минало на нашия спътник. Интересен факт: в близост до Mare Crisium се намира мястото на кацане на съветската мисия Луна 15 през 1969 г., която обаче завършва с катастрофа — само часове преди Аполо 11 да се завърне от успешното си кацане. Следващия път, когато гледате Луната с бинокъл или телескоп, потърсете изолираното, кръгло тъмно петно вдясно от центъра — това е Морето на Кризите.  Изображ...
Прочетете още

Мъглявината Воал

Изображение
Мъглявината Воал (NGC 6960, NGC 6992, NGC 6995) Мъглявината Воал е голям остатък от свръхнова в съзвездието Лебед. Тя представлява облак от нажежен газ и прах, който се е разширил в междузвездното пространство след експлозия на масивна звезда преди около 10 000 – 20 000 години. Основни характеристики: Разстояние: Около 2 400 светлинни години Размери: Обхваща площ с диаметър около 3 градуса на небето (приблизително 6 пълни луни) Видимост: Части от мъглявината могат да се наблюдават с бинокъл под тъмно небе, а с телескоп с филтър OIII тя изглежда впечатляващо Основни компоненти: Мъглявината се състои от няколко ярки региона: NGC 6960 („Вещерската метла“) – западната част, която преминава през звездата 52 Cygni NGC 6992 и NGC 6995 – източната част, която е по-ярка и детайлна Pickering’s Triangle – средната част, по-слабо видима, но със сложни нишковидни структури Произход: Смята се, че свръхновата, породила мъглявината, е била звезда с маса над 20 пъти масата на Слънцето. Шоко...
Прочетете още

Мъглявината Пакман

Изображение
NGC 281 , IC 11 или Sh2-184 известна още като Мъглявината Пакман. Разположена на около 9,200 светлинни години от Земята в съзвездието Касиопея, тази емисионна мъглявина е дом на ярки звезди, които осветяват и оформят облаците от газ и прах около тях. Формата на мъглявината наподобява известния герой от видеоигрите - Пакман. Тя е ярка емисионна мъглявина и е част от спираловидния ръкав на Персей в Млечния път . Мъглявината Пакман е открита от Едуард Емерсън Барнард през август 1883 г. Telescope: SVBONY ED 80mm/560mm F7 Doublet Refractor + 2-Inch 0.8x Focal Reducer / Flattener ● Camera: SVBONY 405CC Cooled Color Camera (IMX294) ● Mount: EXPLORE SCIENTIFIC IEXOS-100 ● Guidescope: SVBONY 120 ● Guide camera: SVBONY 305 Pro ● Filter: SV220 Telescope Filter 7nm Dual-Band Ha/OII Nebula 2 inches ● SV226 Filter Drawer ● Software: N.I.N.A, PHD2, ASTAP, Siril, Photoshop ● Exposure: 4h 40min Photo by: Ivaylo Velichkov ASTRONOMIS  #astronomis #astrophotograhy
Прочетете още