Сатурн наближава опозиция

Сатурн на 28.08.2025 г. 23:55h
Снимката е направена с 
Телескоп: Skywatcher Skymax 102, с Фокусно разстояние 1300 мм и леща на Barlow 2x (2600 мм), Камера: SV305 Pro, Софтуер: Sharpcap, PiPP, AutoStakkert, Registax. Стак от 900 кадъра или 30 сек. видео на 30 fps

Сатурн към момента на снимката се намира в съзвездието Риби , на разстояние от около 1 290 863 104 километри от Земята. Звездната величина на Сатурн е 0.67., като на 22.09.2025 г, планетата ще бъде в опозиция.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Морето на Кризите (Mare Crisium) — самотното лунно езеро

Изображение
Разположено в източната част на видимата страна на Луната, Морето на Кризите е едно от най-изолираните и загадъчни лунни „морета“. С диаметър около 555 км, то представлява голям ударен басейн, изпълнен със застинала базалтова лава. Заобиколено от високи хребети и без връзка с другите лунни морета. Името му идва от латински и означава „Море на кризите“ — едно от онези поетични, но мрачни названия, дадени от ранните астрономи, вдъхновени от променливия облик на Луната. Въпреки това, днес знаем, че „моретата“ не са водни, а древни вулканични равнини, свидетелства за бурното геологично минало на нашия спътник. Интересен факт: в близост до Mare Crisium се намира мястото на кацане на съветската мисия Луна 15 през 1969 г., която обаче завършва с катастрофа — само часове преди Аполо 11 да се завърне от успешното си кацане. Следващия път, когато гледате Луната с бинокъл или телескоп, потърсете изолираното, кръгло тъмно петно вдясно от центъра — това е Морето на Кризите.  Изображ...
Прочетете още

Мъглявината Воал

Изображение
Мъглявината Воал (NGC 6960, NGC 6992, NGC 6995) Мъглявината Воал е голям остатък от свръхнова в съзвездието Лебед. Тя представлява облак от нажежен газ и прах, който се е разширил в междузвездното пространство след експлозия на масивна звезда преди около 10 000 – 20 000 години. Основни характеристики: Разстояние: Около 2 400 светлинни години Размери: Обхваща площ с диаметър около 3 градуса на небето (приблизително 6 пълни луни) Видимост: Части от мъглявината могат да се наблюдават с бинокъл под тъмно небе, а с телескоп с филтър OIII тя изглежда впечатляващо Основни компоненти: Мъглявината се състои от няколко ярки региона: NGC 6960 („Вещерската метла“) – западната част, която преминава през звездата 52 Cygni NGC 6992 и NGC 6995 – източната част, която е по-ярка и детайлна Pickering’s Triangle – средната част, по-слабо видима, но със сложни нишковидни структури Произход: Смята се, че свръхновата, породила мъглявината, е била звезда с маса над 20 пъти масата на Слънцето. Шоко...
Прочетете още

Мъглявината Пакман

Изображение
NGC 281 , IC 11 или Sh2-184 известна още като Мъглявината Пакман. Разположена на около 9,200 светлинни години от Земята в съзвездието Касиопея, тази емисионна мъглявина е дом на ярки звезди, които осветяват и оформят облаците от газ и прах около тях. Формата на мъглявината наподобява известния герой от видеоигрите - Пакман. Тя е ярка емисионна мъглявина и е част от спираловидния ръкав на Персей в Млечния път . Мъглявината Пакман е открита от Едуард Емерсън Барнард през август 1883 г. Telescope: SVBONY ED 80mm/560mm F7 Doublet Refractor + 2-Inch 0.8x Focal Reducer / Flattener ● Camera: SVBONY 405CC Cooled Color Camera (IMX294) ● Mount: EXPLORE SCIENTIFIC IEXOS-100 ● Guidescope: SVBONY 120 ● Guide camera: SVBONY 305 Pro ● Filter: SV220 Telescope Filter 7nm Dual-Band Ha/OII Nebula 2 inches ● SV226 Filter Drawer ● Software: N.I.N.A, PHD2, ASTAP, Siril, Photoshop ● Exposure: 4h 40min Photo by: Ivaylo Velichkov ASTRONOMIS  #astronomis #astrophotograhy
Прочетете още